КО̀ЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от кол; малък кол, колец. Бригадирският лагер бе вдигнат преди няколко дни и сега по празната поляна пред дома се виждаха само черните кръгли петна от огньовете и колчетата от някогашните палатка. Ем. Станев, ПЕГ, 120. Дворът беше ограден с летви и бодлива тел, .. Вътре той беше разделен на по-малки дворчета, а всяко дворче беше също така грижливо оградено с огладени колчета. А. Гуляшки, МТС, 129. Долу върху празния парцел двама души забиват колчета и мерят. Л. Михайлова, Ж, 140. Тя се наведе и започна да разгръща тежките стъбла на доматите, привързани за високи колчета. Г. Караславов, Избр. съч. X, 89.