КО̀ЛЧЕМ нареч.-съюз. Разг. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за време при означаване многократност, повторителност, обичайност на действието в главното изречение; щом, винаги когато, всеки път когато, колкото пъти. Още като чу името на Елена, Найден наведе очи над масата. .. Любовта му към тая жена все още тлееше и го опарваше като въглен, колчем някой заговореше за нея. В. Геновска, СГ, 445. Колчем срещнеше погледа на тази мила и чудна девойка, той трепкаше и едно топло, сладко непонятно вълнение минаваше като струя през гърдите му. Г. Караславов, ОХ II, 24. Дълго време след това задгранично плаване до Броила морякът Иван — колчем го запитваха за впечатления — почваше да разправя все така обстойно и убедително за тримата бедни и гладни мъже. П. Спасов, ХлХ, 369. Колчем отворя дума пред него, той се наежва, като че му бъркам в очите. — Да не искаш, казва, чифлик да ти построя. А. Гуляшки, СВ, 309. Ратайският живот бе оставил дълбоки следи у Наке. И колчем си спомняше за миналото, потрисаше се целият от чорбаджиите. Кр. Григоров, Н, 44.