КОЛЯ̀НО1, мн. колена̀, коленѐ и (разг.) колѐни, след числ. колена̀, ср. 1. Става на крак, която съединява бедрото и пищяла. Той [Кутмака] беше висок, едър старец, но ходеше още прав, като само попречупваше малко краката си в колената. Й. Йовков, ЧКГ, 30. Васил беше във втория каик. Той взе знамето, .. и скочи ловко в реката .., но обутите в цървули крака потънаха в тинята до коленете. Ст. Дичев, ЗС I, 461. Наряза лесковини с ножа, .., седна край огъня да прави обръч на кошница. Нагряваше лесковината, огъваше я на коляно. Й. Радичков, СР, 69. Добра се наведе над едър сноп, натисна го с коляно и се помъчи да го върже. К. Петканов, СВ, 103. Едни на колене, други легнали, войниците веднага откриха огън. Й. Йовков, Разк. II, 142. // Предна част от панталон или чорап, в която опира тази част на крака. Яцо се изправи и огледа големия блок. И той като Дамян си беше сложил ями на коленете и лактите. И. Петров, НЛ, 255. Рангел нищо не каза, продължаваше да държи ръката и гледаше много пъти кърпените колена на каруцаря. Д. Кисьов, Щ, 403. Панталонът му, с кръпки на колената и седалището, .., му стоеше широко и не по мярка. Д. Ангелов, ЖС, 9. На коленете на панталоните му стояха големи петна от мокра земя. Ив. Вазов, Съч. IX, 185. Едва сега усети Стоян болки по ръцете и нозете си, видя разкъсаните ръкави па ризата си, разкъсаните по колената бели беневреци. Д. Талев, ЖС, 10.
2. Разш. Долната част на бедро. Детето им растеше здраво и хубаво .., а Стоян все дебнеше да го вземе в ръцете си, да го държи блажен на коляното си. Д. Талев, ЖС, 102. Стояница седеше вътре и държеше на коленете си Иванчо u неговото ново сестриче. Елин Пелин, Съч. I, 188. Изведнъж тя прибра разтворените си по момчешки колене, стисна лице в шепите си и заплака сподавено. М. Грубешлиева, ПП, 149. Вътре седяха двама офицери и една жена. На коленете им лежаха бутилки. Г. Стаматов, Разк. I, 105. Нов посетител, .., бе разгърнал на коленете си мазна хартия, вадеше салам и дъвчеше. М. Грубешлиева, ПП, 10.
3. Бот. Надебеляване на стъбло в мястото, откъдето излизат листата или клонките; възел. Посевите се разбъркаха, омекнаха от дъжда, пречупиха колена и забиха класове в земята. К. Петканов, БД, 219. Змейската хурка, .. е избуяла вече до пояс; над нея е надхвърлила бой лугачката — с шест-седем колени на стъблото и във фунийката ни на едно не се задържа вода. П. Тодоров, И I, 124. Стъблата им [на житните растения] са полегнали, а след това от определено коляно [възел] нарастват перпендикулярно или приблизително перпендикулярно на почвата. М. Воденичаров и др., ЕБ, 150.
4. Къса тръба, извита под ъгъл, с която се прави чупка на тръбопровод. Една група от колектива реши да осъществи своя замисъл — да се произведат наши муфи, .. и колена толкова нужни на народното стопанство за водопроводни и парни инсталации. ВН, 1960, бр. 2639, 2. // Извивка на тръба. Обикновеният сифон представлява прегъната нагоре тръба, извитата част на която (коляното) е разположена над нивото на течността в резервоара. Ст. Станчев, X, 204. Живакът в тръба служи, за да затваря газа в глинения съд. .. Нивата на живака в двете колена на тръбата са еднакви. К. Манолов, ВХ, 171.
◊ До коляно управия (прокопсия). Разг. Никаква управия (прокопсия). (Употребява се обикн. като възклицание за изразяване на възмущение, яд, че нещо не е в ред, не върви както трябва.) И аз диване току и мъкна в петък кошницата от пазар; .. И пак нищо, и пак нямам звънец. Управия до коляно! Ал. Константинов, Съч., 206. Започни от даскала, от кебарлък, .. — продължаваше баща ми, а че свърши на казанджилък: „прокопсия до коляно“. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 96-97. До мише коляно. Диал. Съвсем плитък, недълбок. — Искам да се хвърля в кладенеца. Аз съм една нещастна майка — продума лястовичката. — Добре — рече кравата, — но щом си решила да се давиш, удава се поне в по-дълбока вода. Този кладенец е до мише коляно. А. Каралийчев, ПС III, 15. Достлука (добрината) ми <е> (стои) на (до) коляно<то>. Разг. Лесно и бързо променям доброто си отношение, настроение към другите, лесно се разсърдвам на някого. — Когато беше тука снаха ти, гледаше с една капка да я удавиш, сега ми приплакваш — .. — Твойта добрина стои на коляното! И. Петров, НЛ, 199. — Кош коджа ми ти дърти хора и отишли да барат пчелите... На пчелата достлукът ѝ е на коляното — ще те целуне тъй, че ще го помниш чак догде си жив. Ц. Гинчев, ГК, 197. Коляно до коляно. В непосредствена близост до някого. Едва бе седнал коляно до коляно със своя началник и вече комай се чувствуваше равен на него. П. Вежинов, ЗНН, 72. Връщаше се към простата образност на народния говор, далечно и закъсняло ехо от ония години, когато сядаше да се храни под открито небе, коляно до коляно със своите тунелджии и бетонджии. А. Гуляшки, ДМС, 204-205. Лягам / легна на колена; ще лягам / ще легна на колена. Диал. Смирявам се, укротявам се. Морето е до коляно (колени) за мене; морето ми <е> до коляно (колени, колене). Разг. Ирон. Крайно самонадеян съм, вярвам, че мога да постигна всичко без затруднение. — Той беше един бърборко, един фантазьор и маниак... За него морето беше до колене... Г. Караславов, Избр. съч. II, 43. Аз когато бях момченце / младо и зелено, / за мен беше и морето / само до колено. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр I, 327. „Аджамия —. .. — Какво да му речеш? До колене му морето. Нейсе, ще поумнее.“ В. Мутафчиева, ЛСВ I, 39. Морето е до коляно (колени). Разг. Самост. безл. Леснопостижимо е. Станкулов продължаваше разговора: — Е, морето не е до коляно, зная. Но нали от нас зависи... М. Марчевски, П, 201. — Добрият човек не винаги е умен. Ония там са добри — .. Но мислят, че морето е до колене. На всичко гледат със свои очила. А. Гуляшки, МТС, 86. Не ще (няма да) падна на колене; не паднах на колене. Книж. Няма да се призная (не се признах) за победен. Въпреки че Франция бе окупирана, френският народ не падна на колене пред бруталния нашественик. ВН, 1960, бр. 2665, 3. Нима седи с бога коляно до коляно. Диал. Възклицание, с което се изразява недоверие към думите, твърденията на някого, защото се смята, че той няма откъде да знае това, което твърди. Облягам се като на бащиното си коляно. Диал. Самоуверено, без основание разчитам на подкрепа от човек, който съвсем не е длъжен да ми бъде в помощ. Отпускам (отпущам) / отпусна коляно; поотпускам (поотпущам) / поотпусна коляното си от някого. Разг. Преставам да притеснявам, да измъчвам някого. Сетне [Ангел войвода] посплашил татаркьойските бейове да отпуснат коляно от раята. Щом турчин започвал да шета много-много из селата за баници и кокошки, причаквал го на някой кръстопът и го давал курбан на гарваните и лисиците. Н. Хайтов, ШГ, 138. И не само за хайдути и за обирници беше страшен Индже. Аени, спахии и бегове, всички ония, които имаха власт и владееха земята поотпуснаха коляното си и не притискаха тъй много раята. Й. Йовков, СЛ, 143. Падам / падна на колене на (пред) някого. Разг. Моля за нещо най-настойчиво, като потъпквам собственото си достойнство; моля коленопреклонно. — Бе той [Братанов] скоро-скоро на колене ще падне пред мене да те иска, нека само инженерът си каже думата. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 417. „Преструва се!“ кипна в себе си той. „Чака да ѝ падна на колене. Ба, ще има да почака!“ Г. Караславов, ОХ TV, 401. Подкосявам / подкося коленете някому. Разг. За болест, умора, страх, ужас, радост и др. — ставам причина някой да почувства слабост, немощ или силно душевно вълнение и да не може да върви или да стои прав. Залутал се бях в пущинак притъмнял / и нямах надежда за връщане. / . .. / Умора коленете ми подкоси / и чувствувах свойта агония. Хр. Радевски, ВН, 43. Дигна поглед Зюлейка. / Завчас погледа ѝ сякаш мрак засени — / в миг ѝ немощ подкоси колени, / и тя падна ником во несвяс. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 228. Подкосяват ми се / подкосят ми се (пресичат ми се / пресекат ми се) коленете (колената). Разг. Изпитвам слабост, немощ и не мога да вървя или да стоя прав поради умора, болест или поради страх, радост и друго, внезапно обхванало ме чувство. Гневът ѝ [на Велика] се разля по цялата снага. .. Коленете ѝ се подкосиха, и тя, .., седна на земята. К. Петканов, МЗК, 213. След миг забеляза на няколко крачки пред себе си полицай с автоматка в ръце. .. Дъхът му спря. Коленете му се подкосиха. К. Ламбрев, СП, 270. Поставям / поставя на колене някого. Книж. Заставям някого да ми се подчини, да изпълнява волята ми. Дори десетмесечното гладуване не постави на колене трудещите се. Те не отстъпиха от своите искания. Т. Димитров, У, 41. Превивам / превия коляно пред някого. Разг. Угоднича, подмилквам се, лакейнича. Ако тръгне с тях, ако съумее да се нагоди като Стайно или да превива коляно като Найден, и на неговата трапеза ще заблести сребро и кристал. В. Геновска, СГ, 197. Рамо коляно ще сторя. Диал. Ще направя всичко възможно, ще се моля много някому, за да постигна нещо. Слагам / сложа под коляно някого. Разг. Правя някой да бъде подчинен някому. — На тримата наши, брезките ходжи станах най-главен, по нашему — атип. Макар че другите бяха по-стари, сложиха ми ги под коляно. Н. Хайтов, ШГ, 274. Турям / туря под коляно нещо. Диал. Отхвърлям нещо, обикн. молба, заявление и под., без да го разгледам. Цар ми е до коляно. Диал. Много съм радостен, щастлив.
КОЛЯ̀НО2, мн. няма, ср. Разг. Потекло, род, произход. — Искаме да служим в ромейската войска като военачалници, наред със знатните ромеи. Ние сме от царско коляно — добави Асен Белгун. А. Каралийчев, ПГ, 96. — Дойде князът и си взе, когото хареса. — Че няма мене и тебе да хареса, закърпените ни лакти — въздъхна Недьо. — То се знае — чорбаджиите ще хареса. И той сам нали е от баш чорбаджийско коляно. В. Геновска, СГ, 29. — Загрижена съм аз за Костадина, да го оженя за добра и умна жена, от сой, защото, .., Манол не случи. Прибърза. Но тогава и положението беше друго, .., та го оставих да вземе жена от по-долно коляно. Ем. Станев, ИК I и II, 245. —Тя не е от благородно коляно, нито е от български род. Ив. Вазов, Съч. XX, 176. // Поколение. — Преселници сме, от Ясеновец, на цар Ясена от селото, него го съсипали агаряните. По онова време сме дошли в Сливен, преди десет колена било, викат. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 33. — Синко, вземи тая жълтица. Тя е останала от майка ми, а ней я е дала майка ѝ, моята баба. Още от турско се пази и предава от коляно на коляно. Ив. Бурин, НП, 74. Стефана: — Годините вървят! Дядо Къню: — Време му е, ще кажеш, и дядо Къню да пусне брада, ама той е рекъл: докато не види и трето коляно от рода си, няма да се даде. П. Тодоров, Събр. пр II, 343.
◊ До девето коляно. Разг. 1. До рода от няколко поколения назад. Този старши лейтенант .. не го викаше за дребна работа. .. Войниците разказваха още за него, че той получавал сведенията, които се изпращали от родните им места, и си ги сортирал в отделни папки. Знаел всичко за тях до девето коляно. Кл. Цачев, В, 301. — И ще почнат .. да те проучват: баща, майка, братя, сестри, стрини, лели — до девето коляно! М. Марчевски, П, 209. 2. Всички преки потомци на дадено лице от няколко поколения. Добре, ама каква ще е тая федерация с двама царе? .. Да вземем да утрепем единия, че да оставим другия, не иде. Царският род до девето коляно ще се лакоми за престола, все ще има кавги и разправии. П. Вежинов, ЗЧР, 41. — Баща ми, дядо ми и прадядо ми — чак до девето коляно — все попове. А. Гуляшки, МТС, 336. 3. В съчет. с гоня (преследвам и др.). Докато е жив някой и докато са живя най-далечните му потомци (гоня, преследвам). Враговете си той преследваше до девето коляно, отмъщаваше им, както можеше и както знаеше. Г. Караславов, Тат., 127. — Мари сестро, мари сестро! Ще горят къщите им. .. —Дано огън тях да изгори! .., — Дано ги гори до девето коляно, господ да ги убие. Д. Ангелов, ЖС, 570. От гяволско коляно. Диал. За човек, който е лош, проклет. Внимавай с този човек, от гяволско коляно е.