КОМА̀Й нареч. 1. Простонар. Като че ли, като че, току-речи, май, почти. Денко се огледа и реши да се прехвърли през високия зид за улицата. Тази улица беше странична, по нея комай не минаваха хора. Г. Караславов, Избр. съч., VI, 271. — Няма ли чет тази хайдушка верига, която се източва от едната могила към другата комай през целия ден! З. Сребров, Избр. разк., 69. Ние имаме хубави орехи, едри и меки, харесаха ги и изядоха комай всичките. Й. Радичков, СР, 255. Книгите не бяха много, стотина, но на раховчани се струваше, че в трите лавици на тоя шкаф беше събрана „учеността“ комай на целия свят. А. Гуляшки, ДМС, 20.
2. Диал. Хем. Комай не знаеш, па седиш, та приказваш. Н. Геров, РБЯ II, 391.