КОМАНДАДЖЍЙСТВО, мн. няма, ср. Разг. Грубо, самовластно налагане на собственото мнение и воля при обща дейност. Манол Панев запали цигара и каза: — Другари, колективно трябва да решим. Стига сте ме обвинявали в единоначалие, в командаджийство. Нека колективът... Ст. Поптонев, ОБЛ, 81. Пеньо с възмущение говори сега за порядките през фашистко време .. директорът на железниците Колчев насаждал дух на командаджийство и надменност у машинистите. И. Бурин, НП, 31.