КОМА̀НДВАМ и (остар.) КОМА̀НДУВАМ, -аш, несв., прех. 1. Воен. Давам команда (в 1 знач.), заповед. Тази сутрин поставих войниците при оръдията, за да видя дали всички знаят работата си, .. Иванов командваше, а аз стоях отстрана и следях. Г. Райчев, Избр. съч. I, 42. — Не разваляй колоните! Пази редиците прави! — командуваше някой късо и отсечено. С. Северняк, ВСД, 158. Командирите закъсняваха да командуват мирно за среща с княза или просто се преструваха, че не са го видели. В. Геновска, СГ, 397.
2. Воен. Ръководя, оглавявам някаква военна част. — Кой командува тая рота? — Аз, господин генерал. — Вие. А така ли трябва да стоят войниците? В тоя строй? Й. Йовков, Разк. II, 162. — Стига им на тия кучета! На пита са вече под развалините. .. — И пак не се предават всичките — процеди през зъби офицерът, който командуваше стрелбата. Зл. Чолакова, БК, 12. Майор Петров командва тази рота.
3. Разг. Давам заповед; повелявам, нареждам, разпореждам, заповядвам. — Има едни началства, дето си седят в канцелариите и оттам командват, такива началници ние слушаме, но да ги тачиме — кой знае. А. Гуляшки, ДМС, 96. Дойчинов обичаше службата си, .., той не можеше да си представи живота, без да командува и да има кой да изпълнява. Ст. Даскалов, СЛ, 262.
4. Определям, установявам степента или положението на нещо; властвам, диктувам. Обущарите сетне се навъдиха, та ни изпоядоха хляба, но преди да ни натиснат те, ние, кундурджиите командвахме чаршията. Н. Хайтов, ДР, 29. Гашковица изскочи от къщи, разбра какво е станало и каза предупредително на мъжа си: — Та нека иде де! Няма да го изядат! — Ти, .., не се бъркай!— замахна той към жена си. — В тази къща аз командвам. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 172. Най-вече той отстъпи на жена си. Костадина го командуваше, както си иска. Ст. Даскалов, ЕС, 325. Отдавна той чакаше този случай — да си отмъсти на тази жена, която командува мъжа си. Г. Караславов, ОХ IV, 36. командвам се, командувам се страд. Гласът му обаче съвсем не е пророчески. С такъв глас би се командвала рота в разсипан строй. Хр. Смирненски, Съч. III, 54.
— От фр. commander през рус. командовать. (Вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български..., ГСУ, 1960, 214.) — В-к Цариградски вестник, 17. XII. 1855.