КОМА̀НДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Воен. Който осъществява ръководство във войскова единица. Наближаваше краят на 1947 година. Това беше година на бурни събития, .., разкрити фашистки заговори в армията и чистка над командния ѝ състав. Ем. Манов, ДСР, 425. През първия неделен ден, .., към пет часа целият команден състав на легията се събра в едно от помещенията на казармата. Ст. Дичев, ЗС I, 155. Дадох съгласието си и ме изпратиха на школа за низш команден кадър в София, където беше трудно, гонеха ни по цял ден из плаца и по полетата на разни учения и стрелби. Др. Асенов, ТКНП, 267. По негово указание бе поставен много остро въпросът за работата сред командните кадри в армията. П. Илиев, ЛВ, 91. Освен събиранията в пари, в натура, имало естествено и ангария — .. Затуй редът и покорството всред обремененото население на Видинско ще да били трудни за постигане това си личи по прекалено честите смени на командни чинове. В. Мутафчиева, КB, 76. Най-добрият по успех имаше право да си избере гарнизон след завършване на училището. При раздаване на командни длъжности пак се почваше от пай-добрия по успех. П. Илиев, ЛВ, 41.

2. Разш. Който осъществява ръководството в някаква обществена или държавна дейност. Сливането на двете фирми наложи и някои промени в административния им апарат. Командните постове бяха дадени на проверените германски сътрудници. А. Гуляшки, Л, 473.

3. За място, помещение и под. — от който се осъществява управлението, контролирането на някаква дейност. Яхтата на мистър Смит плаваше по морската шир като бяла чайка с разперени криле. .. Бляскавите месингови прегради на борда, синият команден мостик, .., елегантно мобилираните кабини на господаря. .. говореха за богатство и разкош. М. Марчевски, ОТ, 26. Коста Йотов слезе от командния пункт [на елеватора], омаслен, със сухо и пожълтяло от праха лице. Н. Тихолов, ДКД, 163. Наистина, капитан Петракев се беше някак много надвесил от прозорчето на командната каюта и нервно барабанеше с пръсти върху рамката. П. Спасов, ХлХ, 310. Сградата на подстанцията ще бъде с две електрически уредби, свързани с административна част, в която ще се намират командната зала и жилищата за персонала. ВН, 1960, бр. 2732, 1.

4. За апаратура, устройство — чрез които се управлява, насочва и контролира протичането на някакъв производствен процес, действие. Още когато е бил на командния лост на локомотива, той мечтаел да стане лекар хирург. Ив. Димов, АИДЖ, 150. Ракетата се отдели от звездолета без никакво сътресение, .. Застанал пред командния пулт, Казимир видя само за няколко мига тънката червена диря, после ракетата бързо изостана и угасна като захвърлена в мрака цигара. П. Вежинов, СП, 55. Вече е монтирана и действува новата конструкция — .., изпробвани са командните табла за дистанционно управление на главните двигатели. ВН, 1962, бр. 3231, 4. Машините [цифровите] имат командно и запаметяващо устройство. Благодарение на това те могат да работят по строго определена програма. HTM, 1962, кн. 4, 2. Командни механизми.

5. Който изразява някаква команда, заповед. Команден тон. Команден глас.

6. Който е характерен за лице, което умее да командва, да ръководи. Въпреки блестящите си командни качества и солидна подготовка той е държан настрана от възловите постове в армията. Е. Каранфилов, Б III, 37. След завършване на университета, в зависимост от знанията, командните и деловите му качества [на сержанта] може да бъде удостоен е офицерско звание. НА, 1963, бр. 4489, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)