КОМАНДЍР м. 1. Началник на войскова и друг вид бойна единица. Няколко крачки по-назад е знамето, после командирът на полка и зад него — офицерите. Й. Йовков, Разк. I, 30. Той помоли командира на тукашната дружина да обкръжи с войска черковния двор — .. В. Геновска, СГ, 36. Командирът прегледа набързо книжата, после вдигна очи и измери с критичен поглед офицера. П. Вежинов, ВР, 150. В последното сражение с врага отрядът загубва своите командири Динко и Шишко. Лит. XI кл., 335. Върна се мъжът ѝ и изведе спасените от нея. А те бяха видни хора — началник-щаб на зоната, командирът на отреда. Ст. Даскалов, ЕС, 98. Бригаден командир. Взводен командир. Ротен командир. Дивизионен командир. Партизански командир.
2. Ръководител на организирана група за трудова или друг вид дейност. ЦКДМ определя името на младежката строителна бригада и нейния командир. .. На 24 юли 1946 г. ЦКДМ съобщава на Пенчо Пенев, че е назначен за командир на младежката строителна бригада „Георги Димитров“ — да се заеме с организирането на работата. Г. Караславов, ПМ, 10. Аз си ги представям така ударниците — това са командири с малки отреди, които трасират пътя напред. К. Калчев, СТ, 180-181. Командир на полет.
— От фр. commandeur през рус. командир. — Г. Йошев, Кратка всеобща история... (превод), 1861 г.