КОМАНДЍРИН, мн. командѝри, м. Остар., сега простонар. Командир. Карвал останал командирин на ескадрата, а Хомец Еспиноза бил избран за капитан на Витория. Знан., 1875, бр. 19, 302. Приведеният по-доле разказ е съобщен от един холандезки търговец, по име Ейшарт, в писмо до командирина на британския кораб Пери. Знан., 1875, бр. 14, 213.