КОМАНДИРО̀ВАМ, -аш, несв. и св., прех. Изпращам някого в командировка. — Тогава... му кажи да ме командирова за няколко дни в Кърджали. За какво — нека сам измисли причината. Ще може ли? X. Русев, ПЗ, 239. Често пъти държавата има нужда да командирова вещи и подготвени лица било по изучаването на отделни научни въпроси, било като участници в разни научни конгреси и изложби. РН, 1905, кн. 4, 202.
Той [Дондуков] се погрижи даже да подготви кандидатите за бъдещи министри, като командирова трима от българските политически дейци да се запознаят с механизма на висшата администрация. С. Радев, ССБ I, 168. Аз искам да заведа тая година наша Рада на учение в странство, па да не стават разноски, моля ти се да подействуваш там пред големците да ме командироват за нещо. Ал. Константинов, Знаме, 1895, бр. 20, 16. командировам се I. Страд. Служителите се командироват от директора. II. Взаим. — Няма ли държавен контрол за тези хора. Командироват се един друг в чужбина! Ст. Даскалов, ЕС, 350.