КОМАНДИРО̀ВКА ж. 1. Изпълнение на служебна задача по специално разпореждане извън служебното място на изпълнителя — в друго учреждение, предприятие и под., намиращи се обикн. в друго населено място или друга държава. Когато го [инструктора Кушлиев] потърсиха, узнаха, че е заминал рано тая сутрин в командировка из селата. Б. Несторов, АР, 145. — Как се сбърка да ни наобиколиш? .. — По командировка съм... по работа, па рекох, чакай да ги видя, затъжих се, домиля ми за родното място. Г. Караславов, СИ, 246. Разтревожен от тия новини, Яворов подава заявление да бъде изпратен в Париж, молейки министъра на просветата командировката му да почне от 15 май. М. Кремен, РЯ, 252. Хераклит Галилеев живееше съвсем усамотено в една таванска стаичка, .. Така безшумно и далеч от действителността живееше тоя човек, когато един ден вестниците съобщиха, че Рокфелеровата фондация го удостоява с шестмесечна командировка в Америка. Св. Минков, Избр. пр, 67-68. Задгранична командировка. Командировка за пет дни.
2. Заповед, писмен документ, съдържащ разпореждането на съответния ръководител за извършването на такава задача; командировъчно. Директорът подписа всички командировки за месеца.
3. Парични средства, които служебно се предоставят за път, храна и хотел на служебното лице, изпълняващо такава задача; командировъчни. Командировки се заплащат само на този работник, който е сключил личен договор с предприятията на стройобединението. Δ Командировката изхарчих още на третия ден.