КОМАНДЍРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до командир и до командирка. — Командирът каза да го събудим веднага щом дойдете. .. Нямаше как, трябваше да изпълним командирската заповед. П. Вежинов, ЗНН 155. — Лукан веднага сне Динко от командирския пост. Д. Димов, Т, 416. След като обходи всички редици и извади от строя още двама души за непристегнати колани, Федро се обърна към командирската палатка и даде знак с ръка. Д. Ангелов, ЖС, 403. — Край на обсъждането. Всеки да отиде в стаята си и да не излиза до второ нареждане! Просто се възхитих от себе си — не очаквах, че мога да говоря с такъв командирски тон. Й. Перец, БФ, 301.