КОМАНДО̀Р м. 1. В средновековните духовно-рицарски ордени — едно от висшите звания.
2. В някои страни на Западна Европа и САЩ — звание на председател на яхтклуб или друга спортна организация.
3. Началник на авиационен отред.
4. В някои страни на Западна Европа и в миналото в Русия — чин във флотата, който предшества адмиралския чин.
5. Лице с такъв чин.
6. В Италия — висше почетно звание, присъждано за заслуги пред държавата, в областта на науката, културата, икономиката.
— От фр. commandeur през рус. командор.