КОМА̀НДО̀С м. 1. Малка бойна група, съставена от подбрани и по специален начин обучени хора за трудни и опасни действия при определени условия (дебаркиране, въздушен десант, действие в тила и др.). Американски офицери обучават южновиетнамските въоръжени сили и командосите, предназначени за кървава разправа с партизаните и с надигащото се население. ВН, 1961, бр. 3039, 3.
2. Член, участник, лице от такава група. Изстрелът бе сигнал за атака. Командосите нахълтаха в щаба, като хвърляха бомби и стреляха наляво и надясно. Г. Готев, ПШ, 73-74.
— Порт.-исп. comandos.