КОМАРДЖЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до комарджия и до комар2. Почти всички господа пожелаха на милионерката Барда все така да печели на комарджийската рулетка в „Монтаза бар“, за да не губят те — нейните партньори. Ив. Мирски, ПДЗ, 188. Като разбра каква е работата, тя откачи парите от гвоздея, но заяви, че комарджийските пари били нечестни и тя ще накара синовете си да ги махнат от къщата ѝ. Ем. Станев, ИК I и II, 242. Беше тихо тук, макар и да имаше толкова люде — не плющяха карти, не тропаха пулове по дървени табли, не се дигаше комарджийска глъчка. Д. Талев, ПК, 130. Щяха да оставят [анверските търговци на храни] своите директори и прокуристи да регистрират ежедневните продажби, а самите те щяха да тръгнат да пътуват, .., да се наслаждават в курорти и да играят по комарджийските заведения. П. Спасов, ХлХ, 26. Комарджийски страсти.