КОМАРДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Човек, който играе на комар2. Никола минаваше за бабаитин, за женкар, за комарджия, .. И ето тия дни в града тръгна мълва, че братята [Стоенчеви] обрали златото на хаджи Драгана и измъкнали от Никола на комар много пари. Ем. Станев, ИК I и II, 242. Имаше нервни ръце на комарджия, суха, хубава глава с две дълбоки бръчки край устата като скоби, сериозни тъмни и дълбоки очи. Ем. Станев, ИК III, 101. — Не си ли чувала, че има комарджии, които залагат жените си на един зар? Р. Стоянов, М, 54. Всички артисти, певци, музиканти, кокотки и комарджии, тоя пъстър, елегантен и празен народ изпълваше всички хотели и вили на Мамая и Текир гьол. Й. Йовков, Разк. III, 178.
— От араб. през тур. kumarci.