КОМБИНЕЗО̀НЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от комбинезон; малък, къс комбинезон. Тя беше гола, почти гола само с едно широко деколтирано комбинезонче до над коленете. Д. Калфов, Избр. разк., 300.


Източник: Речник на българския език (онлайн)