КОМЕНДА̀НТ м. 1. Воен. Офицер от армията или представител на революционната власт, който командва всички видове войски в даден район във военно време и ръководи реда. Едва три дни по-късно една заповед до коменданта на Белград го задължила да влезе във връзка с главнокомандуващия. В. Мутафчиева, КB, 128. — А този е последният комендант на града и на пункта за оттегляне на хората им към югославската граница. Н. Каралиева, Б, 101. Частите да се явят на парада съгласно дадените указания от столичния военен комендант подполковник Пенчев. РД, 1950, бр. 120, 3. // В съчет. с полицейски. Началник на всички видове полицейски подразделения, на полицията в даден район във военно време. Полицейският комендант Баранов машинално прибра токовете на лъскавите си ботуши, бързо опипа безупречно белите си галуни, намести се по-удобно в широкото зелено кресло и изпъчи атлетическите си гърди. X. Русев, ПС, 5.
2. Воен. Длъжностно военно лице, на което е поверено поддържането на реда и дисциплината в гарнизон. Оня ден Перикли от Волос влезе в гемията си в пристанището и портовият комендант му поиска документите. Д. Димов, Т, 507. Мъжът, мургав, дребен на вид, бе познатият в тоя планински край граничен офицер — комендант на комендатурата. Б. Несторов, СР, 53.
3. По време на война, военно положение и под. — офицер от армията или представител на революционната власт, който ръководи някакъв вид дейност в завод, предприятие, учреждение. Но за учудване на всички, вместо да се заеме с търговията си, Димов я остави на сина си и стана комендант на завода. X. Русев, ПЗ, 246.
4. Длъжностно лице, което следи за правилното превозване на войски, военнослужещи и военни материали. Отново се сблъскаха пред чешмата. Някой пусна шега и събуди духовитостта на войниците. Започнаха да се пръскат с вода като деца. Тая игра не се хареса на коменданта на гарата. К. Петканов, МЗК, 56.
— От фр. commandant през рус. комендант. (Вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български и в другите балкански езици, ГСУ, 1960, 47.)