КОМЕНДА̀НТСТВО, мн. -а, ср. 1. Воен. Военна армейска служба, която се създава във време на война, за да управлява действията на всички видове войски и на гражданството в даден район. Наредбата на комендантството гласеше, че при въздушна тревога пишещите машини и най-важните документи се отнасят в скривалището. Д. Кисьов, Щ, 62. Ресторантът на бюфета престана да работи; няколко канцеларии се заеха от военното комендантство. К. Константинов, ППГ, 290. И тримата бяха дошли със специални препоръки, изпълнени от желание да служат на Революцията, и понеже нямаха определена специалност, зачислиха ги към комендантството за изпълнение на внезапни задачи. С. Северняк, ВСД, 195. От заводското комендантство ей сега ще викне някой и ще пропадне целият му план. X. Русев, ПЗ, 310. Габровски се пазеше. .. В комендантството го заплашиха с военен съд, а всеки знаеше как действуват тези съдилища. Ст. Мокрев, ЗИ, 170-171. // В съчет. с полицейски. Такава служба, създадена към полицията.
2. Воен. Военна армейска служба, която следи за поддържането на реда и дисциплината. Заверката на военната ти книжка ще стане в комендантството.
3. Сградата, в която се помещават тези служби. Вечерта в коридора на комендантството имаше навалица, но беше тихо. Легионери и бранници е изнежени лица, побледнели от вълнение, нетърпеливо очакваха появата на коменданта. X. Русев, ПС, 255. Младият офицер се усмихва и го отминава. .. Той беше оставил багажа си в комендантството и бързаше за към хотела. Й. Йовков, Разк. I, 164-165. Създадено беше масово народно опълчение, което с помощта на група войници превзе полицейското комендантство. Б. Темков, И, 26.