КОМЀРЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Търговски. Гръцкият език, който тогава бе могъщо комерческо средство за боравещите в широките предели на Отоманската империя български търговци, се издигна от последните заедно със забогатяването им в признак на съсловно различие и големство. Г. Бакалов, Избр. пр, 510-511. По отношение на· търговската дейност на Джото трябва да добавим, че колкото и несимпатична да ни изглежда днес, тя била напълно в унисон с прогресивния, енергичен комерчески дух на епохата. Хр. Ковачевски, СК, 21.
2. Който има търговско-спекулативен характер. — За големи печалби мислите и не се сещате, че дяволът ви тегли надолу. .. По едно време Вардарски току се укроти, утихна и като че ли вече не забелязваше комерческата суетня сред преспанци. Д. Талев, ПК, 146. Те са двама. Двама, които попадат между хилядите в миньорското градче на Родопите. Там не ги отвеждат патосът на епохата, .. и гражданското съзнание или дребните комерчески сметки на еснафа за лесни печалби. ВН, 1962, бр. 3283, 4. — Аз съм виждал много великолепни изложби —заяви Ричи, — но всички те носят комерчески характер. В тях отсъствуват идеите. ВН, 1955, бр. 184, 1.
— От лат. commercium ‘търговия’ през рус. коммерческий — В-к Дунавска зора, 1868.