КОМЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Комичната, смешната страна на нещо, комичното в нещо. Аристофан е създал много образи, които завладяват със своята сила, комизъм, находчивост, реализъм. Г. Михайлов, Т, 1955, кн. 11, 15. Човек с моя темперамент е в състояние да схваща комизма и в най-трагическите моменти. Ал. Константинов, Съч., 197. И ние написахме фарса „Мортагон“ .. Много весел смях извика това набързо и небрежно надраскано със силен комизъм творение. СбЦГМГ, 203.


Източник: Речник на българския език (онлайн)