КОМЍН, -ът, -а и (диал.) -ят, -я, м. 1. Иззидан отвор в сграда за преминаване на дима от печка, огнище и под., който стига до покрива на сградата и се издига над него. Комините пушат сладко и бял дим се носи на тънки струи право към небето. Елин Пелин, Съч. IV, 165. Слънцето обливаше вече с ярка светлина цяла Стара планина, .., керемидените покриви на къщята, белите комини. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 97. Маноловата къща беше голяма, с горен и долен кат, имаше прозорец и огнище с комин. А. Дончев, ВР, 54. От край далечен, нейде от чужбина, / нощес несетно гости са дошле — / на къщата съседна на комина / разперили са щъркове криле. Н. Ракитин, С II, 83. Леле боже, леле мили боже, / я ме твори пиле ластовица, / да полетим от комин на комин, / да погледам у Маркови двори! Нар. пес., СбНУ XLIV, 211. // Подобен иззидан отвор на промишлена сграда, който се издига на значителна височина над сградата или встрани от нея. Големите заводски комини димяха и вятърът развяваше черния им дим, като траурни знамена. А. Каралийчев, НЗ, 234. Да спрат фабричните комини / и всеки черен труд да спре, / и туй намръщено море / от морни роби и робини / да озари и приласкай / усмивката на първи май! Хр. Смирненски, Съч. I, 113. В небето бетонни комини — / в бордеите призрачен глад. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 111. // Отвор за дима от топлинна или парна енергия на превозно средство или машина. Две години преди димните кълба от коминя на локомотива да фърчат всред Стара планина, .., аз направих едно посещение във вътрешността на Искърския пролом. Ив. Вазов, Съч. XII, 75. Параходът изглежда мъртъв. .. Изкачваш се по тясната железна стълбичка .. насреща ти израстват като гигантски дънери двата параходни комина. Св. Минков, ДА, 17. От комините на влекачите излизаха мижави пламъчета и едва-едва осветяваха омаслената повърхност на водата. Ал. Бабек, МЕ, 238.
2. Спец. Вертикална проходка в мина. Снежа запомни и следващия ден в тунела. Боян укрепяваше сам комина, а тя и момчетата стояха на задължително безопасно разстояние. Т. Монов, СЧ, 65. Той самият би влязъл веднага в комина — .. — да се запуши срутването, докато не се е разраснало. Т. Монов, СН, 58-59. Тръгнахме към забоите. В тях се работеше трудно, защото в повечето случаи се пробиваха комини. С, 1954, кн. 3, 94.
◊ Вулкански комин. Геол. Гърлото на кратер на вулкан. Той [кратерът] е свързан с вътрешността на земята чрез гърло или вулкански комин. К, 1963, кн. 3, 13.
~ Влизам / вляза през комина. Жарг. Ирон. Бивам приет да уча, да следвам някъде по незаконен начин, без изпит и класиране. Да ти забуха бухал на комина. Обикн. 2 и З л. Диал. Да умреш и да ти запустее домът. Запиши <го>) на комина. Диал. Откажи се от нещо, няма да ти го върнат (обикн. за пари, дадени в заем на някого). Запушвам / запуша комина. Разг. Създавам си дом, семейство; задомявам се. Тия, дето си направиха къщи, чакаха Калофер да ги поведе по селата, да си вземат моми за женене — комин да запушат, дом да съберат. М. Марчевски, П, 71. Възможност за добър изход има само една: бегликчията да зареже своя скитнически занаят, да заседне и запуши комин в Урумбеглий — това, което мнозина преди него и след него са направили. П. Росен, ВПШ, 151. Като комин пуша. Много, непрекъснато пуша. — Отивам да се видя с господин Цолов. Нали го знаеш, .. — Как да не го знам. Дето е като борец. И пуши като комин. М. Грубешлиева, ПП, 148. Комина ми много пуши. Диал. Много съм хремав. Няма комин да подкадя. Диал. Ленив и беден човек съм.