КОМИНА̀Ш м. Диал. Вино заедно с комината, джибрите, запушено в съд с малък отдушник, за да ври бавно. Когато пък е прекипяло [виното] и е още с комината (пръщини) в кацата, казва се коминаш. СбНУ ΧIIΙ, 172.


Източник: Речник на българския език (онлайн)