КОМИНДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. 1. Строителен работник — специалист по изграждането на комини обикн. на фабрики, заводи. Бре, че висок комин! Как са го изградили пустите му коминджии! А. Каралийчев, ТР, 43. Символично значение придобиват днес думите на един от скромните коминджии от трънското село Горна Мелна, които за първи път у нас издигнаха заводски комин без дървена скеля отвън. ВН, 1960, бр. 2633, 4.
2. Остар. Коминочистач (Ст. Младенов, БТР I).