КОМЍНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от комин; малък комин, коминец. На кон ли яздиш, в кола ли се возиш, пешком ли ходиш, .. — се очите ти са вперени напред и с нетърпение гледаш кога ще се изпречи отпреде ти онази малка. .. къщичка, която се нарича ханче, със закнижени прозорци, с малко, но димящо коминче. Хр. Максимов, СбЗР, 15. Димът от разкривените коминчета на „Коньовица“ се изниза на стълбчета, на кълбца и колелца, които се разнищват и стопяват в мръсния сивосинкав декемврийски небосвод. П. Велков, СДН, 68. Тракторът обикаляше грамадна житна площ; .. Отпред на коминчето му потрепваше букет от пресни цветя. И. Волен, МДС, 237. Сняг падна, затрупа / баби Дорината къща, / сиромашкото коминче / пак димец почна да пуща. Елин Пелин, ПБ, 111.