КОМИСАР, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Лице, упълномощено да ръководи даден сектор от обществено-политическия или военен живот на дадена страна. Надвечер комисарите царски бесилката посетили. Мазхар паша няколко пъти с бастонът си студения труп залюлял. М. Кънчев, В, 303. Без да се стряскат от никакви протести на чуждия свят, чрезвичайните комисари продължаваха в България своето сурово полицейско дело. С. Радев, ССБ I, 282.
2. У нас преди 9. IX. 1944 г. — началник на служба по продоволствието. Беше облечен в новичък кафяв цивилен костюм, плата за който бе измолил от местния комисар по продоволствието веднага след завръщането си от балкана. Ем. Манов, ДСР, 44.
3. Командир, отговорник за политическата работа и просвета в бойна единица. Сведенията от разузнаването бяха обсъдени от тесен кръг хора, в който влизаха командирът и комисарят на отряда, командирът на югославската десетина и Стефан. Сл. Трънски, Н, 189.
◊ Народен комисар. В бившия СССР от 1917 до 1946 г. — член на правителството, възглавяващ Народния комисариат.
— От нем. Kommissar през рус. комиссар.