КОМИСАРИА̀Т м. 1. Учреждение, възглавявано от комисар (в 1 и 2 знач.); комисарство. „Ела веднага в полицейския комисариат Ламбда Гамма“. ЖД, 1967, кн. 6, 6. Всичко това заставя в края на краищата комисариата на просветата да свика конференция от специалисти по учебното дело и като взема поука от миналото, да състави учебни програми и учебници въз основа на единното училище. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 119. След освобождаването на Франция Жолио Кюри стана ръководител на създадения по негово настояване Комисариат на атомната енергия. НК, 1958, бр. 35, 5. Военен комисариат.
2. Сградата на това учреждение; комисарство. Комисариатът се намира в центъра на града.
◊ Народен комисариат. В бившия СССР от 1917 до 1946 г. — учреждение, ръководещо един от отраслите на държавното управление.
— От нем. Kommissariat през рус. комиссариат.