КОМИСИО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който е свързан с търговия чрез посредничество. Полагат се усилия във всяко село да се осигурят достатъчен брой щатни закупчици и такива на комисионни начала. ОФ, 1950, бр. 1816, 1. Комисионна търговия.

2. Разг. Като същ. комисионно ср., комисионни мн. Комисиона. Ганчо: — Слушай ме, нощес е пуснал фитила на Денчо и Мери. Ония идиоти са го послушали. Продали си апартамента. Кънчо: — Взел е комисионно към три хиляди лева. В. Нешков, П, 199. Той [Методи] научи, че вуйчото на младия инженер продавал двуетажна къща, .. Къщата била в квартал „Лозенец“ и се намирала срещу боровата гора. Вуйчото помолил племенника си да му намери купувач срещу щедро пет процента комисионно. А. Гуляшки, ДМС, 274. В артилерията има още нещо: това е превъоръжаването, което значи големите доставки и големите комисионни. Е. Каранфилов, Б III, 39.

Комисионен договор. Договор, с който комисионерът се задължава по поръчка на доверителя (комитента) да извърши срещу възнаграждение от свое име, но за негова сметка една или повече сделки.


Източник: Речник на българския език (онлайн)