КОМЍСИЯ ж. 1. Група избрани или назначени лица, на които е възложено изпълнението на някаква обща задача. — Служил ли си? — попита младши лейтенантът. — Не съм. — А на комисия ходил ли си? ... Каква част те взеха? — На каква комисия? — Ами като не си ходил на комисия, като не си бил войник, как така си на двадесет и една година? Кл. Цачев, В, 9-10. В Цариград се свикваше нарочна смесена комисия, която да се занимае с въпроса за българската църква. Ст. Дичев, ЗС II, 334. — Сега, в тоя час, в тая минута, комисията се занимава с мене, с моето класиране. Д. Калфов, Избр. разк., 254. Строежът, значи, е завършен, минава комисия и съставя акт, че всичко е наред. К. Ваклев, СбХС, 204. Една особена комисия е определена за по-нататъшни разкопки на мястото и прибиране всичко, що се намира в тези подземни стаи. РН, 1910, кн. 8-9, 219. Военна комисия. Изпитна комисия. Лекарска комисия.
2. Държавен или обществен орган за провеждане на специални мероприятия. Член 43. Министерският съвет може да вземе под свое непосредствено ръководство известни клонове на управлението, като за целта образува комисии. Конст., 16.
— От. лат. commissio ‘поръчение’ през рус. комиссия.