КОМЍТА м. Участник в българското революционно движение през турското робство; бунтовник, революционер. — Вие криете комити в селото! — с тия думи посрещна Етхем бей от Павликени първенците на Бяла Църква. Зл. Чолакова, БК, 48. Скрити в храстите край пътя, комитите ще нападнат бея и пазача му веднага щом понечи да мине моста. Д. Талев, И, 30. Баба Парашкева е от онези българки, пекли и носили пексимет на комитите в Пирина. ЖД, 1967, кн. 7, 9. Славата велика на дедите / свети по челата ни и днес. / Опълченци, четници, комити / ни калиха във юнашка чест. П. Матев, СВХ, 11.
— От фр. comité ‘организация’ прeз тур. komita.