КОМЍТАДЖИЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Простонар. Комита. Баш комитите в Преспа бяха в ръцете му [на Юмер Али]; оставаше още да ги накара да проговорят. Предстоеше му още да се справи и с новата комитска чета в околията. За нея той още нищо не знаеше освен за нападението ѝ срещу Рашид бея. Задържаните комитаджии ще му кажат и за нея. Д. Талев, И, 117. Аз като им покажа мойта карта, ще бъда третиран с най-голямо уважение от г-да комитаджиите. Пряп., 1903, бр. 85, 3.

— От тур. komitaci.


Източник: Речник на българския език (онлайн)