КОМИТА̀Т м. Истор. Военноадминистративна област в българската държава от IX до XI в., начело на която стои областен управител, назначаван от владетеля. Адрианополският поход [на Симеон] ускори решението му да направи значителни промени и в държавния апарат — от съвета на великите боляри до управителите и на най-малките комитати. А. Гуляшки, ЗВ, 415. Център на тази голяма област [Котокий] беше комитатът Кутмичево, чието административно средище беше град Охрид. А. Гуляшки, ЗВ, 415. Епископът на Брегалница, и управителят на комитата, .., с голяма група военачалници и свещенослужители и с тълпи народ наоколо посрещнаха княза и свитата му пред източната порта на града. А. Гуляшки, ЗВ, 75.
— От лат. comitatus.