КОМИТЀТ м. 1. Орган от няколко избрани или назначени лица за ръководене на държавна или обществена работа или за международна дейност. Между работниците се появиха агитатори, които бяха пак за стачката, но искаха нови събрания и избори на нови стачни комитети и нови делегати. Д. Димов, Т, 258. — Вестник! Вестник! .. Избраха редакционен комитет, който веднага почна трескава .. работа. Чудомир, Избр. пр, 282.
2. Висше държавно учреждение за ръководене на стопански отрасли, на културна и друга дейност.— Той [даскалът] ме е натиснал: покажи, кай, някого и от вашите да образуваме комитет на Отечествения фронт. X. Русев, ПС, 172. — Разполагам с вариант за спасение. — А при провал? — Тогава ще видим. А ти се опри на варианта, който ти е дал окръжният комитет. Д. Вълев, Ж, 130.
3. Организационна революционна единица, представляваща тайно обединение, сдружение на българите по местоживеене за борба срещу османското робство. Седем години той [Левски] обикаля България, посети стотина села и градове, устрои им комитети. Ив. Вазов, Съч. VI, 73. — Като ме упълномощиха от комитета във Влашко, аз отидох най-напред в Свищов. Ив. Унджиев, ВЛ, 337.
◊ Български революционен централен комитет (съкр. БРЦК). Организационна единица, представляваща тайно обединение, сдружение на българите по местоживеене за революционна дейност за борба срещу османското иго.
— От фр. comité.