КОМИТЀТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до комитет. Една нощ, когато излизахме десетина младежи из една къща, закъснели на комитетско заседание, срещна ни без фенер нощната стража. Ив. Вазов, Съч. X, 116. — Братя — огледа Стойко всички наоколо. Това обръщение бе останало още от комитетските и освобожденски времена. Но сега бе започнало да звучи малко празно и студено. В. Геновска, СГ, 209. Волов от своя страна се осведоми за някои познати комитетски хора в Карлово, за да узнае не са ли пострадали след Старозагорското въстание. Л. Стоянов, Б, 40. „Решенията ще носят комитетския печат, без него не са припознати“ [цитат В. Левски]. Ив. Унджиев, ВЛ, 182. Ония действия на някои комитетски хора, за престъпността на които се посочиха някакви данни, бидоха бърже направени предмет на следствие и съдене. Бълг., 1902, бр. 477, 1.