КОМЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Комедиен. В своите комически пиеси Войников се чувствува по-свободен, талантът му, .., действува, разпорежда се с по-голямо доверие в себе си. К. Величков, ПССъч. VIII, 133. Останалите официални лица, .., третирани .. много волно, просто, като в някакъв фарс, но това ще бъде една от задачите на режисьора — да успее да ги представи във въздържан комически план. Г. Михайлов, Т, 1955, кн. 11, 17.
2. Комичен. Същността на бай Ганьо не е в тия анекдотичш епизоди на комически сблъсквания с чуждестранната „култура“. Г. Бакалов, Избр. пр, 302.
3. Който пише комедии. Нашият живот представлява много повече страни, от които може да извлече полза един комически поет, отколкото ситуации, които могат да послужат за сюжети на драми. К. Величков, ПССъч. VIII, 131.