КОМЍЧНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от комичен. Има ли човек, който през младостта си понякога да не е бил самонадеян до маниачество и всезнаещ до комичност? Т. Генов, ДОД, 49. Вкусът на вънкашните произведения дохожда до комичност. Даже и бабичките, които продават печени семки от слънчоглед по улиците, препоръчват стоката си като загранична. Ив. Вазов, Съч. XVI, 157. С едно предвзето счупено „р“ те искаха да изтъкнат, че говорят френски ката парижани и това им придаваше унизителна комичност, която не съзнаваха. М. Кремен, РЯ, 311-312. Накрая и Адам зае място на трапезата. Той се държеше като почитан гражданин и важната му осанка придаваше още повече комичност на смешния му вид. П. Славински, ПЗ, 57.