КО̀МКА ж. Разг. Църковно причастие. — До къде стигнахме, братя селяни!. .. Да няма капка вино в селото, за комка да не оставите! Елин Пелин, Съч. I, 70. Зад големите дъбови врати на олтара имаше една малка стаичка, в която държеха таблите с комката и чашата на причастието. Ц. Лачева, СА, 33. Таз сутрина отишла да се причестява. Отворила си устата, попа щял вече да ѝ дава комка, а тя рекла: „Стой, дядо попе, грях имам на душата си!“ Й. Йовков, А, 128.
— Друга (диал.) форма: ко̀нкa.