КО̀MКAM, -аш, несв. прех. Разг. Причестявам, комквам. За да ни представи в „Изкушение“ недоумението, в което се намира дядо поп, който трябва да комка хората, а няма вино, той казва за него чрез устата на клисаря. К. Величков, ПССъч. VIII, 190-191. Комка я дядо поп. Т. Влайков, Съч. II, 286. комкам се страд.
КО̀МКАМ СЕ, несв., непрех. Вземам причастие; причестявам се, комквам се. Па кога ще се комка Гана? Ив. Вазов, Съч. XIX, 16.
◊ Виде ли ме, попе, кога се комках, с пафти ли бях. Диал. Подигр. Употребява се, когато някой прояви голяма разсеяност. Луди попе, видя ли ме комках ли се; Мари жени, видяхте ли ме комках ли се. Диал. Подигр. Употребява се, когато някой неуместно пита другите за нещо, което се отнася само до него и той трябва да го знае. А бре, луди попе, видя ли ма комках ли са? Той не помни и умен, а попът луд. П. Р. Славейков, БП I, 1.
— Друга (диал.) форма: ко̀нкам.