КО̀МКВАМ, -аш, несв. прех. Разг. Причестявам; комкам. Тя със собствената си лъжица им заподнася да опитат ошава, .., сякаш комкваше гостите си. Д. Вълев, 3, 84. комквам се страд.
КО̀МКВАМ СЕ несв., непрех. Вземам причастие; причестявам се; комкам се. — Нашето село е чисто от тая псетя вяра и е голямо, ами онези горките села, гдето са смесени, и тези в полето. .. кански са писнали. .. На три години се комкват и то — кой видял, кой не. Ц. Гинчев, ГК, 270. През едни велики пости той поръча на Кира да иде да се изповядва, понеже на сутринта щеше да се комква. Ив. Вазов, Съч. XXII, 11. Толкова мили неща му напомни тая спирала: как е прекарал тежките зими тук, ..; как се е комквал разтреперан от страх, да не би попът да разбере, че е блажил. Ст. Даскалов, СД, 495.
— Друга (диал.) форма: ко̀нквам.