КОМОНЍГА ж. Тревисто полско растение с триделни листа и кичести жълти или бели цветове. Melilotus. Господ, като е сътворил човека и тварите, взел, че посадил в пръстта и билките — и равнец, и комонига, и жълта, и червена звъника, и дяволска уста, и змийска хурка, и еньовче. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 343.
— Друга (диал.) форма: кумонѝга.