КОМПА̀КТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който е плътен, сбит. Когато пръстта е доста рохка, лека и шуплива, позволява на влагата да прониква твърде бързо в нея, а когато е твърде компактна, напротив — затвърдява и поникването не става тъй лесно и сполучливо. Град., 1906, бр. 6, 93. При угояването [на искърските говеда] тлъстините се отслояват повече на компактни маси на различни места на тялото, а по-малко между мускулите. Н. Платиканов, Пр., 1952, кн. 6, 9. Тези [елементарни] частици се свързват помежду си с особени сили, образувайки преди всичко извънредно здрава компактни системи с много малки размери. Ив. Въжарова, ИН (превод), 312.
2. Който се състои от много хора, събрани на дадено място. Ако приемем, че това [българско] население в Цариград брои около 30 000—40 000 души, то трябва да повторим, че в Цариград е живяло най-компактното българско градско население до и дълго след Освобождението. Т. Жечев, БВ, 7. Главното общо събрание от септември 1869 г. избира за седалище на дружеството Браила, понеже в този крайдунавски град .. е имало компактна българска колония. М. Арнаудов, БКД, 120. Редом с китайците живее и компактна маса от местното малайско население. П. Вежинов, ДМ, 92.
— От лат. compactus ‘закрепен’ вер. през рус. компактный, фр. compact, нем. kompakt.