КОМПА̀НИЯ1 ж. 1. Група хора, събрани да прекарат известно време заедно, обикн. за развлечение. В гостилничката при кея той [фон Гайер] не завари нито Ирина, нито Костов, а само една голяма и шумна компания от български туристи. Д. Димов, Т, 510. В салона Саво Романов веднага намери мъжка компания, а жена си остави при госпожа майор Бадева. М. Грубешлиева, ПП, 13. Ванко рядко пушеше, само когато бе в кампания и понякога дълго се давеше от цигарения дим. М. Грубешлиева, ПИУ, 43. Трябва да кажа, че още с влизане в селото бях извикан у един познат, нашего брата — ловец, на обяд. Имаше голяма компания мъже и жени от съседните села, дошли на събора. Н. Попфилипов, РЛ, 136. // Група хора, които дружат помежду си поради еднакви интереси, занимания и под. Боян се чувствуваше добре в тяхната компания. Те като че ли намираха ключ към душата му и успяваха да го накарат да се разкрие. Л. Дилов, ПБД, 142. Най-много се вълнувах от отношението на връстниците си, да съм сред тях като равен, да ме имат за пълноценен член на компанията им. А. Гуляшки, ДМС, 163. Видях компанията му — всички са приятни млади хора, от добри семейства. Колко приличат по нещо на нас, Женя, и същевременно колко много се различават! Й. Попов, СЛ, 149.
2. Обикн. като сказ. опред. или в съчет. с предл. за. Другар или другари за общуване при някакъв случай, по време на пътуване и др. Днес ревизия няма да правя. Дошъл съм случайно. .. Само да бъда компания на г. Смрикарова. Ст. Чилингиров, РК, 33. — Но защо съм ти аз! — Ей така. За компания. Д. Димов, Т, 170. — Аз не обичам да пия, но... щом вие искате. .. за компания... Д. Немиров, Д № 9, 13. — И все пак не разбирам смисъла. Защо трябваше да го направя? — За компания, Неси. Никой не обича да пие сам. П. Вежинов, ВГ, 152.
3. Със съгл. или несъгл. опред. Присъствието на някого по отношение на друго лице. Забелязах, че приятелката на брат ми, .., вече избягва да се среща с него. .. Сега Ута се усамотяваше в гъсталака, а когато той търсеше компанията ѝ, тя бягаше при дружките си. Й. Попов, БНО, 26. — Защо не доведохте и любимия ни майстор Шмид? .. — Много ли ви е приятна компанията му? Д. Кисьов, Щ, 199.
◊ И компания. Разг. Неодобр. В съчет. с лично име. Употребява се, за да се изрази и подчертае лошото мнение на някого за лице и хората около него, с чието съгласие той действа, проявява се в нещо. Правя компания на някого. Разг.; Държа компания на някого. Остар. Придружавам някого или стоя при някого, за да не е сам. — Дошъл е един френски колега и тая вечер имаме среща с него в нашия клуб. .. — Ще те моля да ни правиш компания, да не се чувствуваме сами и затруднени в разговора. Нали знаеш хубаво френски. Ст. Даскалов, СЛ, 228. За сега дръж компания на госпожицата. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 118. Правим си компания. Разг. Стоим, сме заедно с друг, за да не сме сами. — Гонихте ме, нали? А че защо? Какво ви интересува моята скромна личност? .. — Да си правим компания — простодушно отвърна онзи. Н. Стефанова, ОС, 118. Двамата винаги си правеха компания .. и Людмила откри, че в много отношения възгледите им съвпадат. Ем. Манов, ДСР, 410.
— От фр. compagnie през рус. компания. — Софроний Врачански, Неделник, 1806.
КОМПА̀НИЯ2 ж. Търговско, пътническо или промишлено дружество; сдружение, обединение. Представител на пътническото бюро им раздаде кръгли картонени етикети, на които беше написано името им и фирмата на презокеанската параходна компания. Ал. Бабек, МЕ, 30. Според натрапения на Египет договор суецката компания е трябвало да експлоатира канала 99 години. Б. Трайков, ВО, 25. — Това е мистър Бартоло — каза му една вечер Фриц, — главен акционер в компанията, която притежава този и десетки други хотели в страната. Ал. Бабек, МЕ, 186. Държавата и няколко частни компании са вложили много милиони капитал. Б. Шивачев, ПЮА, 160. Авиационна компания. Железопътна компания. Минна компания.