КОМПА̀НСКИ, -а, -о, мн.-и, прил. Остар. Кшж. Който се отнася до компания2. За неизядения пилаф България заплатила седемдесет и два милиона лева. На затуй пък обсебила компанската железница от Цариград до Бельово. Хр. Бръзицов, НЦ, 291.


Източник: Речник на българския език (онлайн)