КОМПА̀С1 м. 1. Уред, показващ географските посоки север — юг спрямо точка, където някой се намира, използван за ориентация в навигацията, военното дело, геодезията и под. — Ний можехме и Полярната звезда да намерим, но онуй там облаче пречи. Ще се оправим по компаса. Й. Йовков, ПГ, 18. Древните мореплаватели плували не само покрай бреговете на своите страни. .. Китайците познавали компаса много години преди европейските народи. Този уред им помагал при техните пътувания далеч от родината. Д. Славчев и др., БМ, 3. Приложен в мореплаването, компасът е изиграл извънредно важна роля. А. Бешков и др., ИГ, 53. В Европа компасът проникнал едва след първото хилядолетие от н. е., когато кръстоносците се срещнали с арабите. ВН, 1960, бр. 2724, 4. ● Обр. Добрата теория е верен компас за ориентиране в околната обстановка и помощник при решаването на практическите задачи.
◊ Без компас ходя (вървя и под.). Разг. Без определена цел, посока (ходя, вървя). — Къде си тръгнал? — Ами, ей така. Без компас.
— От ит. compasso през рус. компас. (Вж. Л. Ванков, Италианските заемки, 1959.)
КОМПА̀С2 м. Печат. Уред за набиране на букви от словослагатели. — Макар че не бях работил словослагателство цели 20 години, щом застанах пред касите и взех компаса, закипя словослагателската ми кръв. А. Каралийчев, НЧ, 123-124. Сега Умберт чу заповедта на чичо Йончо u веднага започна да набира ново издание на вестник „Кулски глас“: .. Чичо Умберт съчиняваше на място, в печатарския компас. Й. Вълчев, РЗ, 70.