КОМПА̀СЕН, -сна, -сно, мн. -сни. Прил. от компас1. Към края на XII и през XIII в. в Италия, която стояла на челно място в търговския живот, се появил нов вид карти, рисувани на пергамент, известни с името морски или компасни карти (портолани). А. Бешков и др., ИГ, 46.


Източник: Речник на българския език (онлайн)