КОМПЕНСА̀ТОР м. Спец. Устройство за отстраняване влиянието на различни фактори (температура, налягане, положение и др.) върху състоянието и работата на съоръжения, прибори, системи. В зависимост от дължината на тръбопроводите трябва да се предвиждат компенсатори, които да поемат удължението от температурните промени. Д. Вълков, X, 80. На опасност от деформиране и повреда са изложени стоманените тръби, по които преминава парата от топлоелектричните централи, за да достигне до производствените предприятия или жилищните блокове. Като защитно средство се използуват компенсатори. Това са удължения с форма, която позволява свободно разширение на тръбата при нагряване. Физ. VII кл, 1965, 40-41. За да се предпази тръбопроводът от разрушаващи напрежения вследствие на топлинните деформации, по него се монтират специални устройства, наречени компенсатори. Й. Вучев и др., О, 258.
◊ Синхронен компенсатор. Техн. Синхронна електрическа машина със специална конструкция, употребявана в енергосистеми за променлив ток, за компенсиране на фазовото отклонение между тока и напрежението. Преобразователят се скачва в мрежата по един от познатите начини и чрез възбудителния ток се нагласява при празен ход да черпи минимален ток. При това положение машината работи като синхронен компенсатор при cos J=1. К. Карчев и др., ЕЛ, 203.
— От лат. compenso ‘уравнявам’ през рус. компенсатор.