КОМПИЛА̀ТОР1 м. Книж. Неодобр. Лице, което прави компилация. Няма ли е означената фраза нещо пропуснато у византийските писатели или собствено у Теофана, от когото са заемале другите компилатори. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 93.

— От лат. compilator през нем. Kompilator или рус. компилятор.

КОМПИЛА̀ТОР2 м. Техн. Транслатор.

— От лат. compilator през нем. Kompilator или рус. компилятор.


Източник: Речник на българския език (онлайн)