КОМПЛЀКТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Книж. Прил. от комплект. Велосипедите са снабдени с комплектни инструменти звънци, помпи, сигнални стъкла и предпазител за веригата. ВН, 1960, бр. 2625, 1. Комплектна доставка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)