КОМПЛЕКТУ̀ВАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. 1. Съставям определена група лица, предназначена за някаква цел. — А как комплектувате вашите производствени бригади, за да бъде поощрен не само индивидуалният, но и колективният почин? — запита Ружа, като го погледна с уважение. К. Калчев, СТ, 40. Ротата ти я комплектуваме все от млади хора. Д. Кисьов, Щ, 119. Още в самото начало на своята дейност в Мюнхен, Валтер е успял да комплектува първокласен оркестър. К, 1927, бр. 110, 3. — И още .. — говорят, че смяна тук няма да има, уж във Варна не са комплектували нов екипаж. Н. Антонов, ВОМ, 164.
2. Съставям нещо цяло от отделни части, правя комплект или попълвам нещо с необходимите му съставки, части или предмети. Автомобилните заводи, повечето от които само комплектуват автомобили от части, .., са съсредоточени в провинцията Онтарио. Л. Мелнишки, К, 102. За да стана добра работничка най-много ми помогна Манол Михайлов, .. От него се научих правилно да комплектувам мъжките и детски чифтове [обувки]. ВН, 1959, бр. 2556, 2. Правя днес проверка и виждам, че раницата на другаря Качамаков си е комплектувана, както се полага, но на редник Дюстабанов платнището го няма. К. Грозев, СС, 159-160. комплектувам се cmpaд. С тези конструкции се комплектуват наши водни термични централи и язовири. ОФ, 1958, бр. 4193, 1.
— От лат. complector ‘обхващам’ през рус. комплектовать.