КОМПЛЕКТУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Ктж. Отгл. същ. от комплектувам и от комплектувам се. — Я да се облечете и да се дигнем, та да отидем у нас. Па да ни нагости хубаво моята булка и да полеем комплектуването на нашата тракторна бригада. Б. Обретенов, С, 62.


Източник: Речник на българския език (онлайн)